Пътеводител на Georgi

Разглеждане на забележителности

Tourist Information Centre - Veliko Tarnovo

В центъра гостите на града могат да получат информация за Велико Търново: настаняване – хотели и ресторанти, забележителности, транспорт,самолетни билети, различни атракции и актуални събития, коли под наем и др. Туристически информационен център „Царевград Търнов“ Централен офис- Велико Търново 5000, ул.”Христо Ботев” № 5 ноември-март понеделник-петък 9:00 -18:00 април-октомври понеделник-петък 9:00 -18:00 Тел: +358 62 622 148 +359 887 659 829 Е-mail: tic@velikoturnovo.info office@velikoturnovo.info Website: http://www.velikoturnovo.info/bg/ Втори офис – Велико Търново 5000, ул. „Никола Пиколо“ 27 ( в непосредствена близост до АМР „Царевец) април-октомври понеделник-петък 9:00 – 18:00 събота и неделя 9:00 – 17:00 Тел: +359 62 600 768 +359 886 640 100 The best place to start is the Tourist Information Centre (ul. Hristo Botev 5 in the main square near the post office. Here you’ll have access to brochures, maps, postcards, and a staff of helpful locals who can answer any questions. Tourist information center “Tsarevgrad Tarnov” Head office – Veliko Tarnovo 5000, 5 Hristo Botev Str November-March Monday-Friday 9:00 -18:00 April-October Monday-Friday 9:00 -18:00 Tel: +358 62 622 148 +359 887 659 829 E-mail: tic@velikoturnovo.info office@velikoturnovo.info Website: http://www.velikoturnovo.info/bg/ Second office – Veliko Tarnovo 5000, 27 Nikola Piccolo Str. April-October Monday-Friday 9:00 – 18:00 Saturday and Sunday 9:00 – 17:00 Tel: +359 62 600 768 +359 886 640 100

Tourist Information Centre - Veliko Tarnovo

5 ulitsa "Hristo Botev"

В центъра гостите на града могат да получат информация за Велико Търново: настаняване – хотели и ресторанти, забележителности, транспорт,самолетни билети, различни атракции и актуални събития, коли под наем и др. Туристически информационен център „Царевград Търнов“ Централен офис- Велико Търново 5000, ул.”Христо Ботев” № 5 ноември-март понеделник-петък 9:00 -18:00 април-октомври понеделник-петък 9:00 -18:00 Тел: +358 62 622 148 +359 887 659 829 Е-mail: tic@velikoturnovo.info office@velikoturnovo.info Website: http://www.velikoturnovo.info/bg/ Втори офис – Велико Търново 5000, ул. „Никола Пиколо“ 27 ( в непосредствена близост до АМР „Царевец) април-октомври понеделник-петък 9:00 – 18:00 събота и неделя 9:00 – 17:00 Тел: +359 62 600 768 +359 886 640 100 The best place to start is the Tourist Information Centre (ul. Hristo Botev 5 in the main square near the post office. Here you’ll have access to brochures, maps, postcards, and a staff of helpful locals who can answer any questions. Tourist information center “Tsarevgrad Tarnov” Head office – Veliko Tarnovo 5000, 5 Hristo Botev Str November-March Monday-Friday 9:00 -18:00 April-October Monday-Friday 9:00 -18:00 Tel: +358 62 622 148 +359 887 659 829 E-mail: tic@velikoturnovo.info office@velikoturnovo.info Website: http://www.velikoturnovo.info/bg/ Second office – Veliko Tarnovo 5000, 27 Nikola Piccolo Str. April-October Monday-Friday 9:00 – 18:00 Saturday and Sunday 9:00 – 17:00 Tel: +359 62 600 768 +359 886 640 100

Самоводска чаршия

Самоводската чаршия се създава през 60-те 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град. Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев. Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в. The Old Town is the perfect place for strolling, especially Samovodskata Charshia (Rakovski St.). During the second half of the 19th century, this was where artisans and farmers from the nearby village of Samovodene came on market days to sell their goods. In the 1980s the city revamped the area in an effort to recreate the atmosphere of the early 20th century. Samovodskata Charshia still contains several restored Revival buildings (the Bulgarian National Revival period was a cultural movement by Bulgarians to regain their identity from the Ottomans).

8 locals recommend

Самоводска чаршия

8 locals recommend

Самоводската чаршия се създава през 60-те 70-те години на XIX в., когато Търново започва да расте на запад от стопанския център Баждарлък. Оформят се две улици с търговски и занятчийски дюкяни, работилници и ханове. Едната от тях започва от малък площад, сега известен като Самоводски пазар. През годините на Възраждането тук са бакалската, опинчарската, ковашката, халашката и др. чаршии, хаджи Давидовият, хаджи Великовият и на Атанас Йоноолу ханове. Тук е и метохът на Хилендарския манастир. По уличката, която тръгва на запад от Самоводския пазар, наред със занятчийските работилнички се намира запазеният и днес хан на Хаджи Николи. След Освобождението тази стопанска част на Търново запазва дълго традициите на възрожденските занаятчийски чаршии. Тя става символ на занаятчийско-търговския характер на стария град. Днес занятчийската чаршия е значим музеен обект във Велико Търново. Изграждането на комплекса, който включва Самоводския пазар и чаршията е част от програмата за развитие на Велико Търново като исторически, културен и туристически град. Комплексът се състои от реставрирани и адаптирани възрожденски или следосвобожденски къщи от втората половина или края на XIX в. с характерната за търновския стръмен терен раздвижена архитектура. Между тях е и родната къща на Емилиян Станев. Оборудвани и действащи са няколко работилници – грънчарска, оръжейна, резбарска, работилница за кадаиф, иконописно ателие, тъкачница, шекерджийница и др. Има и множество магазини за сувенири и антикварни предмети. По този начин се показват архитектурата, стопанското минало и производственият бит на основната част от населението на Велико Търново от първите десетилетия на XX в. The Old Town is the perfect place for strolling, especially Samovodskata Charshia (Rakovski St.). During the second half of the 19th century, this was where artisans and farmers from the nearby village of Samovodene came on market days to sell their goods. In the 1980s the city revamped the area in an effort to recreate the atmosphere of the early 20th century. Samovodskata Charshia still contains several restored Revival buildings (the Bulgarian National Revival period was a cultural movement by Bulgarians to regain their identity from the Ottomans).

Tsarevets Fortress

Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти България. Разположен е на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново. Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия – Зикидева. През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м. Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход – Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира. В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс – няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои. През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването на българската държава. Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство. Под нея се намира царският дворец. Разкопките показват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман. Днес архитектурно-музейният резерват „Царевец” е уникално място за среща с миналото на България. Достъпът до всички обекти е улеснен от инфраструктурата, издържана в автентичен за пресъздадената епоха стил. Указателните табели дават допълнителна информация за предназначението и историята на обектите. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата камбанария, откъдето се открива гледка към града. Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина”, който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история. Обектът е достъпен за туристи целогодишно. В Патриаршеската църква на върха на хълма се продават информационни материали и сувенири. Architectural and Museum Reserve Tsarevets is one of the most frequently visited tourist sites in Bulgaria. It is located on Tsarevets Hill in the old part of the town of Veliko Tarnovo. The hill was first settled as early as the 3rd millennium BC. In the 5th and 6th centuries it housed the largest city of the Byzantine Empire in the province of Moesia Inferior – Zikideva. In the 9th century a Bulgarian settlement was founded there, which grew rapidly. The construction of the defensive wall, which still stands today, started in the 12th century. The wall was 1,100 meters long, up to 3,40 meters thick at certain places, and over 10 meters high. The fortress had three entrances, the outlines of which can be traced today. The main entrance, which was defended by fortress towers, is located to the west. The second entrance, the so-called Little Gate (Asenova Gate), is situated in the northwest part of the fortifications. The third entrance, Frenkhisarska Gate, in the southeast end of the stronghold, was guarded by a defensive tower known as the Baldwin’s Tower. It is named after the Latin emperor Balwin of Flanders who was captured by Tsar Kaloyan (King Kaloyan) in the Battle of Adrianople from 1205. Legend has it that after the battle Baldwin was interned in this tower where he later died. The central part of the fortress houses the Royal Palace Complex – several buildings surrounded by an internal stone wall, two battle towers and two entrances. It includes the Throne Room, the Palace Church and the Royal Chambers. In 1185 when Tarnovo was declared the capital of the Second Bulgarian Empire, Tsarevets became its principal fortification and home of its aristocracy. For more than 200 years the city bustled with political, economic and cultural activity and was one of the largest cities of Southeast Europe, while the fortress was the most important one in Bulgaria. In the northernmost part of Tsarevets there is an outcropping over the Yantra River, known as the Execution Rock. From the 11th to the 14th century, traitors of the state were thrown from it into the river, and in the 16th century a monastery was built there. The restoration of Tsarevets began in the 1930s and was completed in 1981 on the occasion of the 1300th anniversary of the foundation of the Bulgarian State. Today, the road to the main entrance with its great gate, imposing walls and turrets and the Baldwin’s Tower are masterfully restored. On the very top of Tsarevets Hill is the Patriarchate, reconstructed in 1981. Its scale and architecture are impressive, with striking iconography depicting the rise and fall of the Second Bulgarian Empire. Below it stands the Royal Palace. Excavations have uncovered the foundations of 470 residential buildings, inn, aristocratic homes, 23 temples and 4 city monasteries. The finds include pieces of gold-embroidered clothing and gold jewellery from the period of the Second Bulgarian Empire. Some of the rulers who reigned over the Empire from Tsarevets are the tsars (kings) Asen I, Peter I, Kaloyan, Ivan Asen II, Ivan Alexander and Ivan Shishman. Today, Architecture and Museum Reserve Tsarevets is a unique way to get to know Bulgaria’s past. Access to all sites is facilitated by the infrastructure, reconstructed in an authentic for the period style. Information plates provide additional information about the function and history of the sites. Visitors may climb to the top of the bell tower, which affords a panoramic view of the town. The Sound and Light audiovisual show is a unique attraction that uses hundreds of coloured lights, music and church bells to depict key moments of the Bulgarian history. The site is open to tourists year-round. Information materials and souvenirs are available in the Patriarchal Church on top of the hill.

46 locals recommend

Tsarevets Fortress

Square Tsar Asen

46 locals recommend

Архитектурно-музейният резерват „Царевец” е един от най-посещаваните туристически обекти България. Разположен е на хълма Царевец, който се намира в старата част на град Велико Търново. Хълмът е обитаван още от III хил. пр. Хр. През V-VII в. н.е. тук се е намирал най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия – Зикидева. През IX в. тук възниква старобългарско селище, което бързо се разраства. Изграждането на крепостната стена, която е запазена и до днес, започва през XII в. Стената е с дължина 1100 м, дебела на места до 3,40 м и висока над 10 м. Крепостта е имала три входа, които се виждат и днес. Главният вход, който е бил отбраняван от кули, е разположен от запад. Вторият вход е т.нар. Малка порта (Асеновата) и се намира на северозападната крепостна стена. Третият вход – Френкхисарската порта, е в югоизточния край на крепостта и се охранявал от бойна кула. Тази кула е известна като Балдуиновата кула, на името на латинския император Балдуин Фландърски, пленен в битката при Одрин през 1205 г. от цар Калоян. Легендата разказва, че след битката Балдуин бил затворен в тази кула, където по-късно умира. В централната част на крепостта е разположен дворцовият комплекс – няколко постройки, обградени от вътрешна каменна стена, две бойни кули и два входа. Включва тронна зала, дворцова църква и царски покои. През 1185 г., след като Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство, Царевец се превръща в нейно главно укрепление и дом за аристокрацията. Повече от 200 години в града кипи политически, икономически и културен живот, което го прави един от най-големите градове в европейския югоизток, а крепостта – най-важната в България. В най-северния край на Царевец се намира издаден към р. Янтра скален нос, който е известен като Лобната скала. През XI – XIV в. от нея в реката са били хвърляни предателите на държавата, а през XVI в. на това място е бил изграден манастир. Реставрацията на крепостта Царевец започва през 1930 г. и е завършена през 1981 г. по повод честванията на 1300 години от създаването на българската държава. Днес отлично възстановени са пътят към главния вход с големия портал, внушителните стени и бойни кули, сред които и Балдуиновата. На самия връх на Царевец се намира Патриаршеската църква, възстановена през 1981 г. Освен с мащаба и архитектурните си качества, тя впечатлява с иконописите, пресъздаващи възхода и залеза на Второто българско царство. Под нея се намира царският дворец. Разкопките показват основите на 470 жилищни постройки, странноприемница, жилища на аристокрацията, 23 храма и 4 градски манастира. Открити са уникални части от златотъкано облекло и златни украшения от периода на Втората българска държава. Сред владетелите, ръководили държавата от Царевец, са царете Асен I, Петър IV, Калоян, Иван Асен II, Иван Александър, Иван Шишман. Днес архитектурно-музейният резерват „Царевец” е уникално място за среща с миналото на България. Достъпът до всички обекти е улеснен от инфраструктурата, издържана в автентичен за пресъздадената епоха стил. Указателните табели дават допълнителна информация за предназначението и историята на обектите. Посетителите могат да се изкачат до върха на кулата камбанария, откъдето се открива гледка към града. Уникална атракция е аудиовизуалният спектакъл „Звук и светлина”, който посредством стотици цветни светлини, музика, камбанен звън и лазери представя моменти от българската история. Обектът е достъпен за туристи целогодишно. В Патриаршеската църква на върха на хълма се продават информационни материали и сувенири. Architectural and Museum Reserve Tsarevets is one of the most frequently visited tourist sites in Bulgaria. It is located on Tsarevets Hill in the old part of the town of Veliko Tarnovo. The hill was first settled as early as the 3rd millennium BC. In the 5th and 6th centuries it housed the largest city of the Byzantine Empire in the province of Moesia Inferior – Zikideva. In the 9th century a Bulgarian settlement was founded there, which grew rapidly. The construction of the defensive wall, which still stands today, started in the 12th century. The wall was 1,100 meters long, up to 3,40 meters thick at certain places, and over 10 meters high. The fortress had three entrances, the outlines of which can be traced today. The main entrance, which was defended by fortress towers, is located to the west. The second entrance, the so-called Little Gate (Asenova Gate), is situated in the northwest part of the fortifications. The third entrance, Frenkhisarska Gate, in the southeast end of the stronghold, was guarded by a defensive tower known as the Baldwin’s Tower. It is named after the Latin emperor Balwin of Flanders who was captured by Tsar Kaloyan (King Kaloyan) in the Battle of Adrianople from 1205. Legend has it that after the battle Baldwin was interned in this tower where he later died. The central part of the fortress houses the Royal Palace Complex – several buildings surrounded by an internal stone wall, two battle towers and two entrances. It includes the Throne Room, the Palace Church and the Royal Chambers. In 1185 when Tarnovo was declared the capital of the Second Bulgarian Empire, Tsarevets became its principal fortification and home of its aristocracy. For more than 200 years the city bustled with political, economic and cultural activity and was one of the largest cities of Southeast Europe, while the fortress was the most important one in Bulgaria. In the northernmost part of Tsarevets there is an outcropping over the Yantra River, known as the Execution Rock. From the 11th to the 14th century, traitors of the state were thrown from it into the river, and in the 16th century a monastery was built there. The restoration of Tsarevets began in the 1930s and was completed in 1981 on the occasion of the 1300th anniversary of the foundation of the Bulgarian State. Today, the road to the main entrance with its great gate, imposing walls and turrets and the Baldwin’s Tower are masterfully restored. On the very top of Tsarevets Hill is the Patriarchate, reconstructed in 1981. Its scale and architecture are impressive, with striking iconography depicting the rise and fall of the Second Bulgarian Empire. Below it stands the Royal Palace. Excavations have uncovered the foundations of 470 residential buildings, inn, aristocratic homes, 23 temples and 4 city monasteries. The finds include pieces of gold-embroidered clothing and gold jewellery from the period of the Second Bulgarian Empire. Some of the rulers who reigned over the Empire from Tsarevets are the tsars (kings) Asen I, Peter I, Kaloyan, Ivan Asen II, Ivan Alexander and Ivan Shishman. Today, Architecture and Museum Reserve Tsarevets is a unique way to get to know Bulgaria’s past. Access to all sites is facilitated by the infrastructure, reconstructed in an authentic for the period style. Information plates provide additional information about the function and history of the sites. Visitors may climb to the top of the bell tower, which affords a panoramic view of the town. The Sound and Light audiovisual show is a unique attraction that uses hundreds of coloured lights, music and church bells to depict key moments of the Bulgarian history. The site is open to tourists year-round. Information materials and souvenirs are available in the Patriarchal Church on top of the hill.

ulitsa "General Gurko"

Улица “Генерал Гурко” в град Велико Търново е една от най-живописните улици на възрожденския град, с много обновени стари къщи, строени през XVIII-XIX век. Те в привиден безпорядък са струпани една до друга, една върху друга, но в амфитеатралното си разположение, всички гледат към големите меандри на река Янтра, Боруна с паметника на Асеневци и Стамболов мост. Улицата е превъплъщение на романтиката и красотата на старото Търново. В западния край на улицата са една от старите кръчми на града Механа „Тихият кът” при паметника на Иван Панов Семерджиев, а в източния си край достига до Музей „Сарафкината къща” и паметника на Христо Иванов – Големия под храм „Св.Св. Константин и Елена”. С кратка разходка покрай останките на храм "Св.Спас" се достига до историческия Конак (Музей "Възраждане и Освободително движение") и Катедрален храм "Рождество Богородично". Следва кратко спускане до Архитектурно-исторически комплекс "Царевец". На тази улица на 7 юли 1877 година тържествено е посрещнат генерал Гурко начело с руските войски, освободил стремително и Търново без нито една жертва. По спомени от онова време, отрядът на генерал Гурко бил посрещнат от благодарните търновци с много цветя, къщите били накичени с килими и черги, хората излезли пред къщите си и дори се качили по покривите за да приветстват освободителите. Търновското опълчение прави тържествен марш през града, а фелдмаршал генерал Гурко казва знаменателните думи: “Юнаци, бранете старата си столица, бранете своята държава!”. Улицата е и един от Паметниците на Руско-Турската Освободителна война. Няма друго място в града, откъдето така добре да се разкрива удивителното сливане на природната даденост с архитектурната традиция. Тук и на Варуша са съхранени възрожденските традиции за красота и домашен уют. По прозорците на къщите са разположени кокетни саксии с мушкато, здравец, бръшлян, виещи се лозници са засадени на всяка педя свободна земя. Част от чара на улицата е тихия ромон на старите чешми и фенерите, които осветяват къщите и хората в тихите, спокойни вечери.

ulitsa "General Gurko"

Улица “Генерал Гурко” в град Велико Търново е една от най-живописните улици на възрожденския град, с много обновени стари къщи, строени през XVIII-XIX век. Те в привиден безпорядък са струпани една до друга, една върху друга, но в амфитеатралното си разположение, всички гледат към големите меандри на река Янтра, Боруна с паметника на Асеневци и Стамболов мост. Улицата е превъплъщение на романтиката и красотата на старото Търново. В западния край на улицата са една от старите кръчми на града Механа „Тихият кът” при паметника на Иван Панов Семерджиев, а в източния си край достига до Музей „Сарафкината къща” и паметника на Христо Иванов – Големия под храм „Св.Св. Константин и Елена”. С кратка разходка покрай останките на храм "Св.Спас" се достига до историческия Конак (Музей "Възраждане и Освободително движение") и Катедрален храм "Рождество Богородично". Следва кратко спускане до Архитектурно-исторически комплекс "Царевец". На тази улица на 7 юли 1877 година тържествено е посрещнат генерал Гурко начело с руските войски, освободил стремително и Търново без нито една жертва. По спомени от онова време, отрядът на генерал Гурко бил посрещнат от благодарните търновци с много цветя, къщите били накичени с килими и черги, хората излезли пред къщите си и дори се качили по покривите за да приветстват освободителите. Търновското опълчение прави тържествен марш през града, а фелдмаршал генерал Гурко казва знаменателните думи: “Юнаци, бранете старата си столица, бранете своята държава!”. Улицата е и един от Паметниците на Руско-Турската Освободителна война. Няма друго място в града, откъдето така добре да се разкрива удивителното сливане на природната даденост с архитектурната традиция. Тук и на Варуша са съхранени възрожденските традиции за красота и домашен уют. По прозорците на къщите са разположени кокетни саксии с мушкато, здравец, бръшлян, виещи се лозници са засадени на всяка педя свободна земя. Част от чара на улицата е тихия ромон на старите чешми и фенерите, които осветяват къщите и хората в тихите, спокойни вечери.

Arbanasi

АРБАНАСИ се намира на около 4 км североизточно от Велико Търново и на приблизително толкова югозападно от Горна Оряховица. Разположено е на високо плато, част от Търновските височини. Централното му местоположение го прави удобно за достигане от всички краища на страната. Какво можете да видите в Арбанаси Селото не е голямо и за 2-3 часа пеша ще успеете да разгледате почти всичко, разхождайки се по преките улички. ● МУЗЕИ Констанцалиева къща Констанцалиевата къща се намира на главната улица, малко по-надолу от центъра на Арбанаси, срещу емблематичният за селото хотел и механа "Извора". Къщата е била притежание на големият арбанашки род Тафрили. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията откъдето идва и името с която е позната днес. Функционира като музей. Билетът за вход е 6 лв. Църква "Рождество Христово" Църквата Рождество Христово се намира в югозапдната част на Арбанаси, на ул. Рождество Христово. Църквата е изключително интересна и със сложна архитектура. Изпълнена е с много красиви стенописи, разположени на стени, сводове и тавани с обща площ от 2000 кв.м. Един от тях е Колелото на живота. Работи като музей. Билетът за вход е 6 лв. ● МАНАСТИРИ Арбанашки манастир Света Богородица Манастир "Света Богородица" се намира в северозападните покрайнини на селото. В днешно време той е действащ женски манастир. Първоначално манастирът е изграден по време на Второто българско царство. Храмът на манастир "Света Богородица" е изложена чудотворната икона "Света Богородица Троеручица", на която се носи славата, че помага на онези, които истински вярват. Приема се, че иконата е донесена през 13-ти век от Атон, през турско е скрита, според преданието, намерена е случайно от овчарче, пасяло животните си на ливадите около църквата. Арбанашки манастир Свети Никола Манастир "Св. Никола" се намира в падина в южната част на Арбанаси, под Парк хотел Арбанаси. Той е действащ девически. Построен е по времето на Асеневци. В храма на манастира "Св. Никола" човек може да се помоли на две чудодейни икони – на Свети Николай и на Света Богородица. В манастира има стаи за настаняване на поклонници. Arbanasi is a village in Veliko Tarnovo Municipality, Veliko Tarnovo Province of central northern Bulgaria, set on a high plateau between the larger towns of Veliko Tarnovo (four kilometres away) and Gorna Oryahovitsa. It is known for the rich history and large number of historical monuments, such as 17th- and 18th-century churches and examples of Bulgarian National Revival architecture, which have turned it into a popular tourist destination. The name of the village is derived from the word Arbanas meaning "Albanian" in Bulgarian[1] of the medieval period. During the Ottoman era, the Turkish term Arnavud meaning "Albanian" was also used as a name for the village.

27 locals recommend

Arbanasi

27 locals recommend

АРБАНАСИ се намира на около 4 км североизточно от Велико Търново и на приблизително толкова югозападно от Горна Оряховица. Разположено е на високо плато, част от Търновските височини. Централното му местоположение го прави удобно за достигане от всички краища на страната. Какво можете да видите в Арбанаси Селото не е голямо и за 2-3 часа пеша ще успеете да разгледате почти всичко, разхождайки се по преките улички. ● МУЗЕИ Констанцалиева къща Констанцалиевата къща се намира на главната улица, малко по-надолу от центъра на Арбанаси, срещу емблематичният за селото хотел и механа "Извора". Къщата е била притежание на големият арбанашки род Тафрили. Впоследствие е закупена от жителя на селището Атанас Констанцалията откъдето идва и името с която е позната днес. Функционира като музей. Билетът за вход е 6 лв. Църква "Рождество Христово" Църквата Рождество Христово се намира в югозапдната част на Арбанаси, на ул. Рождество Христово. Църквата е изключително интересна и със сложна архитектура. Изпълнена е с много красиви стенописи, разположени на стени, сводове и тавани с обща площ от 2000 кв.м. Един от тях е Колелото на живота. Работи като музей. Билетът за вход е 6 лв. ● МАНАСТИРИ Арбанашки манастир Света Богородица Манастир "Света Богородица" се намира в северозападните покрайнини на селото. В днешно време той е действащ женски манастир. Първоначално манастирът е изграден по време на Второто българско царство. Храмът на манастир "Света Богородица" е изложена чудотворната икона "Света Богородица Троеручица", на която се носи славата, че помага на онези, които истински вярват. Приема се, че иконата е донесена през 13-ти век от Атон, през турско е скрита, според преданието, намерена е случайно от овчарче, пасяло животните си на ливадите около църквата. Арбанашки манастир Свети Никола Манастир "Св. Никола" се намира в падина в южната част на Арбанаси, под Парк хотел Арбанаси. Той е действащ девически. Построен е по времето на Асеневци. В храма на манастира "Св. Никола" човек може да се помоли на две чудодейни икони – на Свети Николай и на Света Богородица. В манастира има стаи за настаняване на поклонници. Arbanasi is a village in Veliko Tarnovo Municipality, Veliko Tarnovo Province of central northern Bulgaria, set on a high plateau between the larger towns of Veliko Tarnovo (four kilometres away) and Gorna Oryahovitsa. It is known for the rich history and large number of historical monuments, such as 17th- and 18th-century churches and examples of Bulgarian National Revival architecture, which have turned it into a popular tourist destination. The name of the village is derived from the word Arbanas meaning "Albanian" in Bulgarian[1] of the medieval period. During the Ottoman era, the Turkish term Arnavud meaning "Albanian" was also used as a name for the village.

Nicopolis ad Istrum

Руините на римския и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намират на около 20 км северно от Велико Търново, по пътя за Русе, и на 3 км югоизточно от село Никюп. Разположени са върху невисоко плато на брега на р. Росица. Градът е основан през ІІ век от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Именно затова е и наречен така – Никополис ад Иструм в превод означава Град на победата на Дунава. Градът е бил разположен на пресечната точка на две от важните пътища в Долна Мизия – от Одесос (днешна Варна) до западните римски провинции и от Нове (днешен Свищов) до Византион (днешен Истанбул) . Градът е планиран по т.нар. „ортогонална система” – прави улици, ориентирани по посоките на света, които се пресичат под прав ъгъл. Разкопките тук са установили, че градът първоначално е нямал крепостни стени. Те били построени по-късно, в края на II в., след опустошително варварско нападение. Порта е имало на всяка една от крепостните стени, но главната порта била тази, разположена на запад – към столицата на империята Рим. Така се и наричала – Порта Романа. Градът е бил снабдяван с вода посредством водопроводи, най-дългият от които бил дълъг цели 27 км. Около централния площад – агората – са намерени останките на канонада, малък театър, обществени сгради и магазини. Имало е и обществена баня, открити са и останки от подово отопление в някои сгради. Предполага се, че е имало дори открита отопляема през зимата пътека за разходки. Градът е сякъл и собствени монети. Открити са близо 1000 вида бронзови монети с различни изображения от Никополис ад Иструм. Тук са живеели хора с различни религии, което обяснява и разнообразните погребения, открити в района. Некрополът на града бил разположен от двете страни на пътя към Нове и в западна посока. От него са запазени 121 могили. Предполага се, че древният град е унищожен в началото на VII век при нападение на аварите. Останките му се проучват от началото на XX век. Разкопките са подновени през 2007 година. Днес руините са достъпни за туристически посещения. Работно време: Април – Ноември: 9:00 – 17:00 Декември- Март: По предварителна заявка за организирани групи (от предходния ден) на тел. +359 885 144 304 The ruins of the Roman and Early Byzantine town of Nikopolis ad Istrum are situated at about 20 km north of Veliko Tarnovo, on the road for Ruse, and 3 km southeast of the village of Nikyup. They are situated on a low plateau on the bank of the Rositsa river. The town was established in the 2nd century by the Roman emperor Mark Ulpius Trayan (98 – 117) in honor of his victory against the Dacians (106 AD). Namely because of this reason it was called this way – Nikopolis ad Istrum, which means a Town of the Victory on the Danube river. The town was situated at the crossing point of two of the most important roads in Lower Misia – from Odessos (presently Varna) to the west Roman provinces and from Nove (presently Svishtov) to Byzantium (presently Istanbul). The town was planned according to the so-called “orthogonal scheme” – straight streets, oriented as per the directions of the world, which cross one another in a straight angle. The excavations here have established that the town had initially had no fortified wall. They had been constructed later, at the end of the 2nd century, after a devastating raid by Barbarian tribes. There was a gate at each end of the fortified walls, but the main gate was the one, situated on the west – looking to the capital of the Roman empire. It was called Porta Romana. The town was supplied with water by means of water mains, as the longest of them was 27 km long. The remains of a cannonade, a small theater, public buildings and shops were found around the central square – the agora. There were also public baths, and the remains of floor heating in some of the buildings had been found. There are suppositions that there was even a heated path for walks during the winter. The town had been coining its own money. About 1,000 types of bronze coins with various images of Nikopolis ad Istrum had been found. People with varying religions had lived here, which explains the diverse types of funerals found in the region. The town necropolis was situated on both sides of the road leading to Nove and in the west direction. 121 mounds have been preserved from it. It is supposed that the ancient town was demolished at the beginning of the 7th century during an attack of the Avars. Its remains have been researched since the beginning of the 20th century. The excavations were renewed in 2007. Nowadays the ruins are accessible for tourist visits. Work time: April – November: 9:00 – 17:00 December-March: Upon prior request for organized groups (from the previous day) on Tel. +359 885 144 304

8 locals recommend

Nicopolis ad Istrum

8 locals recommend

Руините на римския и ранновизантийски град Никополис ад Иструм се намират на около 20 км северно от Велико Търново, по пътя за Русе, и на 3 км югоизточно от село Никюп. Разположени са върху невисоко плато на брега на р. Росица. Градът е основан през ІІ век от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.). Именно затова е и наречен така – Никополис ад Иструм в превод означава Град на победата на Дунава. Градът е бил разположен на пресечната точка на две от важните пътища в Долна Мизия – от Одесос (днешна Варна) до западните римски провинции и от Нове (днешен Свищов) до Византион (днешен Истанбул) . Градът е планиран по т.нар. „ортогонална система” – прави улици, ориентирани по посоките на света, които се пресичат под прав ъгъл. Разкопките тук са установили, че градът първоначално е нямал крепостни стени. Те били построени по-късно, в края на II в., след опустошително варварско нападение. Порта е имало на всяка една от крепостните стени, но главната порта била тази, разположена на запад – към столицата на империята Рим. Така се и наричала – Порта Романа. Градът е бил снабдяван с вода посредством водопроводи, най-дългият от които бил дълъг цели 27 км. Около централния площад – агората – са намерени останките на канонада, малък театър, обществени сгради и магазини. Имало е и обществена баня, открити са и останки от подово отопление в някои сгради. Предполага се, че е имало дори открита отопляема през зимата пътека за разходки. Градът е сякъл и собствени монети. Открити са близо 1000 вида бронзови монети с различни изображения от Никополис ад Иструм. Тук са живеели хора с различни религии, което обяснява и разнообразните погребения, открити в района. Некрополът на града бил разположен от двете страни на пътя към Нове и в западна посока. От него са запазени 121 могили. Предполага се, че древният град е унищожен в началото на VII век при нападение на аварите. Останките му се проучват от началото на XX век. Разкопките са подновени през 2007 година. Днес руините са достъпни за туристически посещения. Работно време: Април – Ноември: 9:00 – 17:00 Декември- Март: По предварителна заявка за организирани групи (от предходния ден) на тел. +359 885 144 304 The ruins of the Roman and Early Byzantine town of Nikopolis ad Istrum are situated at about 20 km north of Veliko Tarnovo, on the road for Ruse, and 3 km southeast of the village of Nikyup. They are situated on a low plateau on the bank of the Rositsa river. The town was established in the 2nd century by the Roman emperor Mark Ulpius Trayan (98 – 117) in honor of his victory against the Dacians (106 AD). Namely because of this reason it was called this way – Nikopolis ad Istrum, which means a Town of the Victory on the Danube river. The town was situated at the crossing point of two of the most important roads in Lower Misia – from Odessos (presently Varna) to the west Roman provinces and from Nove (presently Svishtov) to Byzantium (presently Istanbul). The town was planned according to the so-called “orthogonal scheme” – straight streets, oriented as per the directions of the world, which cross one another in a straight angle. The excavations here have established that the town had initially had no fortified wall. They had been constructed later, at the end of the 2nd century, after a devastating raid by Barbarian tribes. There was a gate at each end of the fortified walls, but the main gate was the one, situated on the west – looking to the capital of the Roman empire. It was called Porta Romana. The town was supplied with water by means of water mains, as the longest of them was 27 km long. The remains of a cannonade, a small theater, public buildings and shops were found around the central square – the agora. There were also public baths, and the remains of floor heating in some of the buildings had been found. There are suppositions that there was even a heated path for walks during the winter. The town had been coining its own money. About 1,000 types of bronze coins with various images of Nikopolis ad Istrum had been found. People with varying religions had lived here, which explains the diverse types of funerals found in the region. The town necropolis was situated on both sides of the road leading to Nove and in the west direction. 121 mounds have been preserved from it. It is supposed that the ancient town was demolished at the beginning of the 7th century during an attack of the Avars. Its remains have been researched since the beginning of the 20th century. The excavations were renewed in 2007. Nowadays the ruins are accessible for tourist visits. Work time: April – November: 9:00 – 17:00 December-March: Upon prior request for organized groups (from the previous day) on Tel. +359 885 144 304

Пътеводител на Georgi

Разглеждане на забележителности

Tourist Information Centre - Veliko Tarnovo

Самоводска чаршия

Tsarevets Fortress

ulitsa "General Gurko"

Arbanasi

Nicopolis ad Istrum

Traveler advice

Useful Information